Новини

11.07.2014 г.

Искат забрана на трансмазнините

Сдружение предлага със специален знак да бъдат обозначени храните, които не ги съдържат

Изискване:

Сдружението "Зелени инициативи" ще настоява за поредица от мерки пред компетентните органи, които целят ограничаването и впоследствие забраната на употребата на трансмазнините в хранителната индустрия. Това се посочва в съобщение от организацията. Естествените растителни масла, добити от царевица, рапица, соя, се нагряват и молекулният им състав се "дообогатява" с един атом водород. Така вече хидрогенирани маслата придобиват по-голяма твърдост и трайност. Този процес обаче променя първоначалната молекулна структура на маслата и те стават вредни за здравето, защото се отлагат по кръвоносните съдове и не се разграждат от организма, посочват от сдружението. И отбелязват, че трансмазнините са в основата на маргарина, палмовото масло и растителната сладкарска сметана. Това са продукти, които у нас масово се използват за производството на бисквити, вафли и други тестени изделия. Всеизвестно е, че маргарина и растителната сладкарска сметана също така са основен компонент при произвоството на торти, сладоледи и тестени изделия от бутер тесто. Хидрогенираните мазнини са и заместител на какаовото масло в шоколадовите изделия. Казаното до тук е само върха на айсберга защото тези мазнини влизат в производството на стотици храни и полуфабрикати! По-интересен е фактът, че не е ясно какво е влаганото количество на трансмазнини в българските хранителни продукти. България е на челните позиции в Европейския съюз по сърдечно съдови заболявания. Затова в отворено писмо сдружение "Зелени инициативи" призова Агенцията по безопасност на храните, Министерството на здравеопазване, Министерство на земеделието и другите държавни органи имащи отношение към здравето на хората и качеството на храните, които българските граждани консумират, да инициират обществени дебати за забрана на употребата на хидрогенираните мазнини в хранителната индустрия. Като за разлика от САЩ, където забраната се отнася само за изкуственото хидрогенизиране с водород на растителните масла, ние настояваме страната ни да стигне по-далеч - като забрани употребата на всички вредни трансмазнини - съобщават от дружеството. - Даваме си ясна сметка, че подбни дебати ще предизвикат силен отпор от представителите на хранителната индустрия у нас, но здравето на децата ни и българските граждани като цяло е от първостепенно значение. Още повече, че в повечето страни превенцията е в основата на здравната политика.

Това, което трябва да се знае за трансмазнините

Техните качества за подобряване на вкуса, текстурата и срока на годност на преработените храни (бисквити до замразена пица) ги правят предпочитани от страна на производителите. За съжаление, тяхната консумация носи риск за здравето. Като за начало, богатите на трансмазнини храни измъчват вкусовите рецептори, след това преминават от храносмилателната система към артериите, където те се превръщат в утайки. Малки количества трансмазнини се срещат естествено в говеждото, агнешкото, както и в пълномаслените млечни продукти. Повечето от тях обаче идват от преработени течни растителни масла, при превръщането им в твърда мазнина. Подобно на наситени мазнини, трансмазнините повишават липопротеина с ниска плътност и повишават риска от сърдечно-съдови заболявания. Но за разлика от наситените мазнини, те понижават съдържанието на липопротеина с висока плътност. Това ги прави много по-опасни. American Heart Association препоръчва ограничаване на консумацията на наситени мазнини до по-малко от 7% от дневните калории, а приема на трансмазнини да бъде по-малко от 1%. Като се има предвид, че един грам мазнини има 9 калории, по-долу ще видите препоръчителните количества трансмазнини, базирани на приема на калории: При общ прием на 2000 калории на ден, трансмазнините трябва да носят 20 калории, което прави почти 2 грама. При прием на 1500 калории, препоръчително е 150 да са от трансмазнини, т.е. 1,5 грама.
Къде се намират трансмазнините: Внимателно четете етикетите на храните. Там можете да намерите информация за хранителната стойност и наличието на трансмазнини в продуктите. Храните, които съдържат тртансмазнини в състава си са маргарините, бисквитите, кексовете, мъфините, поничките, чипса, пуканките за микровълнова и други. Веригите за бързо хранене също използват трансмазнини в продуктите си. Ако не откривате на етикета наименования като "трансмазнини", "хидрогенирани (или частично хидрогенирани) мазнини", имайте предвид, че може да са изписани просто като "маргарин" или "маргарин от растителна мазнина".

Съвети:

- Създайте си навик да четете опаковките и избирайте продукти, които не съдържат трансмазнини. Продукти с незначително количество от тях (до 0,5 г) могат дори да изписват на етикета "без трансмазнини". Това количество е пренебрежимо малко, затова стоките с такъв надпис са за предпочитане.
- Избирайте по-малко продукти с "добавено масло". Това масло непременно съдържа трансмазнини.
- Въпреки че се водите от бюджета си, не бива винаги да купувате най-евтините храни. Здравето струва повече. Както и храните с по-малко трансмазнини. Изключването на тези мазнини от състава на продуктите струва пари на производителите. Затова продуктите без или с по-малко трансмазнини струват по-скъпо. (По-добре да се предотврати проблема преди да се появи.)
- Купувайте естествени и сурови храни. В колкото по-завършен вид е храната ви, когато я купувате, толкова по-голям е шансът в даден момент от приготовлението й да са вложени такива мазнини.

Статията е на: bgingreen.com - Зелени инициативи, inews.bg.

Още: Агенция по безопасност на храните, трансмазнини pt.2 - Видео, Мазнини, Плюсовете и минусите на тлъстата храна.